В една голяма година за демокрацията, не забравяйте негласуващите
През следващите 12 месеца гласоподавателите в страни, представляващи повече от половината от световното население, ще получат шанса да се отправят към урните — рекордна година за демокрацията. И все пак на много места избирателният блок с най-голямо влияние върху изхода няма да бъде този, който подкрепя десния или левия кандидат, популиста или лидера на властта. Вместо това това ще бъде изцяло различен вид група: негласуващите.
На 5 ноември американците изглежда много вероятно да се изправят пред същия избор, както преди четири години, въпреки че този път кандидатите може да изглеждат значително по-малко привлекателни дори за предишните си поддръжници. Президентът Джо Байдън, който в момента има рейтинг на одобрение от 38 процента (дори по-нисък от рейтинга на Доналд Тръмп в същия момент от неговото президентство), ще бъде на 86 години до края на втория си мандат, докато самият Тръмп, който ще бъде на 82 , в момента е изправен пред 91 обвинения в престъпления по четири криминални обвинения.
Въпреки че избирателната активност скочи до най-високото ниво от десетилетия през 2020 г., това беше само до 62,8 процента от избирателната възраст, според проучване на Pew. Това, че и двамата вероятни кандидати за 2024 г. се гледат толкова негативно от огромни части от населението, вероятно ще държи мнозина далеч от избирателните кабини през ноември.
И докато резултатите на Великобритания може исторически да са били по-добри от тези на Америка, сега тя се нарежда на две места по-ниско от САЩ в класацията на Pew (той е 33-ти, точно под Колумбия, със само 62,3 процента от избирателната възраст население, явило се на последните избори). Както в САЩ, липсата на ентусиазъм към който и да е от основните кандидати - последните проучвания показват, че премиерът Риши Сунак има рейтинг от 24 процента, а опозиционният лидер Кийр Стармър - 30 процента - вероятно ще задържи гласоподавателите у дома.
Не мога да обвинявам 37,7 процента в Обединеното кралство, които не са гласували за нито един кандидат през 2019 г.: аз бях един от тях. Реших да изразя недоволството си от предложения избор, като развалях бюлетината си, акт на бунт, в който 117 100 други хора се присъединиха към мен, 58 процента увеличение спрямо 2017 г. Реших, че това е по-добре, отколкото да не се появявам: исках да демонстрирам че не бях просто апатичен или неангажиран, но бях дълбоко недоволен от наличните опции.
Много е казано и написано за „моралното задължение“ да се гласува. Но какви са нашите реални демократични задължения? Наистина ли имаме отговорност да участваме в процеса, дори когато не харесваме нито един от кандидатите или когато не смятаме, че гласът ни ще има значение, или когато не чувстваме, че знаем достатъчно за хората в бюлетината да решават? Много хора смятат, че го правим: проучване на Pew от 2022 г. за това какво е необходимо, за да бъдеш „добър член на обществото“ установи, че 69 процента от американците вярват, че гласуването на избори е „много важно“.
Поразително е, че в същото проучване само малко над една трета от респондентите казаха, че смятат за „много важно“ да следят събитията в политиката на САЩ. Наистина ли е морален избор да вземеш решение кой да ръководи държавата, когато дори не знаеш какво се случва в нея?
Джейсън Бренън, професор по етика и обществена политика в университета Джорджтаун и автор на „Против демокрацията“, твърди, че гласуването, когато сте зле информирани, е морално по-лошо от това да не гласувате изобщо. Той вярва, че има по-смислени начини да се допринесе за обществото, като се има предвид колко малко вероятно е всеки отделен глас да се брои (той цитира изследване, което показва, че дори в нестабилна държава индивидуалният гласоподавател има само 1 на 10 милиона шанс да вземе решение за президентските избори). „Причината, която хората изтъкват за гласуване, винаги е нещо, което можете да изпълните по друг начин по-ефективно“, казва ми той. Бренан предполага, че участието в доброволческа работа или даряването за благотворителност са много по-въздействащи начини за принос.
Всичко това не означава, че трябва да сме самодоволни относно негласуващите: ако искаме представителна демокрация, трябва да намерим начин да насърчим хората да започнат да се ангажират повече с това, което се случва. Някои хора, като бившия лейбърист Алистър Кембъл, твърдят, че пътят напред е задължителното гласуване, както страни като Австралия вече имат. Не съм съгласен: освен всичко друго, няма доказателства, че задължителното гласуване води до по-информирани или ангажирани граждани.
Решението ми да не гласувам беше съзнателно. Но много от тези, които не гласуват, просто не са ангажирани изобщо и повечето - както в САЩ, така и в Обединеното кралство - са склонни да бъдат значително по-бедни и в по-неравностойно положение от средното. Британският институт за изследване на обществената политика изчислява, че разликата в богатството между тези, които гласуват и не гласуват на тазгодишните общи избори, ще бъде най-голямата от 60 години.
Освен ако не можем да направим аргументи за участие, ще има все по-малко стимули за политиците да помагат на тези, които имат най-голяма нужда.
