В една голяма година за демокрацията, не забравяйте негласуващите

През идващите 12 месеца гласоподавателите в страни, представляващи повече от половината от международното население, ще получат шанса да се насочат към урните — рекордна година за демокрацията. И въпреки всичко на доста места изборният блок с най-голямо въздействие върху изхода няма да бъде този, който поддържа десния или левия претендент, популиста или водача на властта. Вместо това това ще бъде напълно друг тип група: негласуващите.

На 5 ноември американците наподобява доста евентуално да се изправят пред същия избор, както преди четири години, макар че този път претендентите може да наподобяват доста по-малко привлекателни даже за предходните си поддръжници. Президентът Джо Байдън, който сега има рейтинг на утвърждение от 38 % (дори по-нисък от рейтинга на Доналд Тръмп в същия миг от неговото президентство), ще бъде на 86 години до края на втория си мандат, до момента в който самият Тръмп, който ще бъде на 82, сега е изправен пред 91 обвинявания в закононарушения по четири престъпни обвинявания.

Въпреки че изборната интензивност скочи до най-високото равнище от десетилетия през 2020 година, това беше единствено до 62,8 % от изборната възраст, съгласно изследване на Pew. Това, че и двамата евентуални претенденти за 2024 година се гледат толкоз отрицателно от големи елементи от популацията, евентуално ще държи мнозина надалеч от изборните кабини през ноември.

И до момента в който резултатите на Англия може исторически да са били по-добри от тези на Америка, в този момент тя се подрежда на две места по-ниско от Съединени американски щати в класацията на Pew (той е 33-ти, тъкмо под Колумбия, със единствено 62,3 % от изборната възраст население, явило се на последните избори). Както в Съединени американски щати, неналичието на възторг към който и да е от главните претенденти - последните изследвания демонстрират, че министър председателят Риши Сунак има рейтинг от 24 %, а опозиционният водач Кийр Стармър - 30 % - евентуално ще задържи гласоподавателите вкъщи.

Не мога да упреквам 37,7 % в Обединеното кралство, които не са дали своят вот за нито един претендент през 2019 година: аз бях един от тях. Реших да изразя недоволството си от оферти избор, като развалях бюлетината си, акт на протест, в който 117 100 други хора се причислиха към мен, 58 % нарастване по отношение на 2017 година Реших, че това е по-добре, в сравнение с да не се появявам: желаех да показвам че не бях просто равнодушен или неангажиран, само че бях надълбоко неудовлетворен от наличните варианти.

Много е казано и написано за „ моралното обвързване “ да се гласоподава. Но какви са нашите действителни демократични отговорности? Наистина ли имаме отговорност да участваме в процеса, даже когато не харесваме нито един от претендентите или когато не считаме, че гласът ни ще има значение, или когато не усещаме, че знаем задоволително за хората в бюлетината да вземат решение? Много хора считат, че го вършим: изследване на Pew от 2022 година за това какво е належащо, с цел да бъдеш „ добър член на обществото “ откри, че 69 % от американците имат вяра, че гласуването на избори е „ доста значимо “.

Поразително е, че в същото изследване единствено малко над една трета от респондентите споделиха, че считат за „ доста значимо “ да наблюдават събитията в политиката на Съединени американски щати. Наистина ли е честен избор да вземеш решение кой да управлява страната, когато даже не знаеш какво се случва в нея?

Джейсън Бренън, професор по нравственос и социална политика в университета Джорджтаун и създател на „ Против демокрацията “, твърди, че гласуването, когато сте зле осведомени, е морално по-лошо от това да не гласувате въобще. Той има вяра, че има по-смислени способи да се способства за обществото, като се има поради какъв брой малко евентуално е всеки обособен глас да се брои (той цитира проучване, което демонстрира, че даже в нестабилна страна самостоятелният гласоподавател има единствено 1 на 10 милиона късмет да вземе решение за президентските избори). „ Причината, която хората акцентират за гласоподаване, постоянно е нещо, което можете да извършите по различен метод по-ефективно “, споделя ми той. Бренан допуска, че присъединяване в доброволческа работа или даряването за щедрост са доста по-въздействащи способи за принос.

Всичко това не значи, че би трябвало да сме самодоволни по отношение на негласуващите: в случай че желаеме представителна народна власт, би трябвало да намерим метод да насърчим хората да стартират да се ангажират повече с това, което се случва. Някои хора, като някогашния лейбърист Алистър Кембъл, настояват, че пътят напред е наложителното гласоподаване, както страни като Австралия към този момент имат. Не съм склонен: с изключение на всичко друго, няма доказателства, че наложителното гласоподаване води до по-информирани или ангажирани жители.

Решението ми да не гласоподавам беше умишлено. Но доста от тези, които не гласоподават, просто не са ангажирани въобще и множеството - както в Съединени американски щати, по този начин и в Обединеното кралство - са склонни да бъдат доста по-бедни и в по-неравностойно състояние от междинното. Британският институт за проучване на публичната политика пресмята, че разликата в благосъстоянието сред тези, които гласоподават и не гласоподават на тазгодишните общи избори, ще бъде най-голямата от 60 години.

Освен в случай че не можем да създадем причини за присъединяване, ще има все по-малко тласъци за политиците да оказват помощ на тези, които имат най-голяма потребност.